Невинаги ще е слънчев
лъчът погалил лицето ти:
понякога ще е мълния,
отразена в огледалото
по време на лятна буря,
друг път – зелена искра,
проблеснала дрезгаво
при първия трамвай.
Това, което искам да кажа, е,
че въпреки електричеството,
което си беше тук,
когато дойдохме,
ние носим светлина.

Едно мнение за “

Вашият коментар