Наистина се случи

Сънувам този ден и зимния вятър,
навял нещо остро в окото.
Изваждат стъкълце,
навярно от улична витрина
или нечии фарове,
счупени през нощта.
По нищо не прилича на приказка,
няма лед, нито кръв,
нито битка за доброто.
Лекарят казва, че всичко е наред
и скоро ще виждам отново добре,
но се тревожа –
познавам болестта на ясния поглед.

Събуждам се,
за да видя падналата чаша до леглото,
цяла.