Архимед би погледнал доволно
с крайчеца на окото,
че ако събереш
мислите ми за теб
и ги потопиш в Черно море,
то ще прелее чак до столицата.
Но скоро ще изтече
срокът на годност
на мислите ми
и на улицата пред вкъщи
най-сетне ще ѝ олекне
от тежестта им.
Скоро,
обещавам, скоро.
между затоплящите ни се тишини
опита да се намести
думичката „хубаво“
подритнах я лекичко встрани
това е твърде истина
за да е хубаво
едно февруарско утро
баба окачи тишината си
на стената в хола
същата вечер дядо
с кутийка ръждясали
мисли в ръка
заби втори пирон
и зачака
мъглата пролазва
през процепа на прозореца
на последния етаж
следвайки
пространствената крива
на твоята непостоянност
изтупвам възглавницата
до мен от прахта
и изкашлям алергично
липсата ти
в която единствено
си постоянен
овалните ти тишини
къкрят в гърне на печката
кълцам въздишките си на ситно
за да не ти стане тежко
по някое време търкулвам
две-три домашни думи вътре
а ти ме поглеждаш
без да вдигаш очи
знаеш
че знам
че не обичаш
люто в супата
казана дума
хвърлен камък
често по теб
разбрах
единствено с теб
искам да споделя
тази тайна
че вечер чета на улицата
в светлината на витрина
или билборд
докато чакам
последния автобус
който не води към теб
и винаги идва
след двадесет минути
в чантата винаги няма място
чадъра или книгата
книгата или чадъра
нося книгата
небето се мръщи
и ми трябва чадър
нося чадъра
мисля за теб
и ми трябва чужда история
няма пълно щастие
избираш чадъра
а днес не вали
няма пълно нещастие
когато грее луна
и успееш да хванеш
последния автобус
след една минута
не си усещам ръцете
и думите ми са разхвърляни
без пунктуационни знаци
както пръстите ми
биха се разхвърляли
като запетайки по гърба ти
ако ми бяха останали
някакви пръсти въобще
и нещо друго освен въпросителни
соленото люти на очите
и ако ми бяха останали
някакви ръце въобще
щях да избърша морето от теб
но мъките ти текат навътре
а аз не си усещам ръцете
и не ти усещам ръцете
след три години
три месеца
или три дни
по избор
всяка добродетел
мила дума
звънък смях
е в неонови кавички
и има вкус
на парацетамол
сезонът на настинката е
а ти още си светещ
и летен
и топъл
трябва ми
слънцезащитен крем
една мента с тоник
един спукан пояс
как се казваше
онова против комарите
за да не си го купя
в четири
всички са без име
кукувиците са жълти
светлината е сива
морето е измислица
не виждам планината
ку-ку
усмивката ми капва
върху чуждо рамо
и изсъхва
в четири и десет
светофарът го боли от жълто
дупките са пълни с тишина
улицата дреме и подхърква
само маркировката и мъглите ти
ми се кривят насреща
ку-ку
лягай вече да спиш
в някоя локва до мен
Антонина Георгиева 