Тиранията на лятото

Една змия съблича кожата си пред вратата
и влиза в къщата незабелязана.
Отнякъде се чува птица
и отново не успявам да я зърна,
но познавам острия ѝ крясък,
както своята тревога.
Врабчето, паднало на двора от стрехата,
изглежда уморено,
сякаш спи след краткия си полет,
а узрялата смокиня до прозореца
почуква нехайно по стъклото без да знае,
че тази зима ще се разболее
и вече няма да роди.
Къртиците в градината проглеждат,
но никой не разбира,
заети сме да скачаме в реката.
На отсрещния бряг ни чакат тополите –
воини в редиците на слънцето,
строени за битка със хладния вятър.
Аз съм облият речен камък в джоба ти,
който вземаш със себе си
и ще забравиш в някой шкаф,
когато свърши лятото.