Жена

Походката ми е станала уверена,
движа се по-смело, но бавно
и винаги с повишено внимание.
Зная точно кога да тръгна,
за да стигна навреме,
и кога е по-добре да закъснея.
Изправям се безшумно,
не докосвам нито един ръб
по пътя към изхода.
Изпращам деня така,
както го посрещнах:
с привидно спокойствие
и умерена сантименталност.
Единственият проблем е,
че ръцете ми треперят,
докато пиша за това.