Weltschmerz

В тревожна утрин като тази
не забелязвам лъча светлина,
промъкнал се във прашната ми стая.
Не смея да помръдна, не издавам нито звук;
не искам да ме няма, ако някой ме потърси.

В известен смисъл се срамувам
от топлата завивка и кафето сутрин.
И без вина усещам се виновна
за всяка язва, издълбана от човек в човека.

Песента, която слушам непрестанно,
днес не иска да засвири –
убежището ми е застрашено и не мисля,
че ще мога да спечеля всяка битка тази зима.

Но ето че студът подостря сетивата
и чувам гласовете ви наблизо.