АВГУСТ

заклещено следобедното слънце се пуква, капе
между тънките ни пръсти жълтъчената светлина
капе, потича надолу по плата, по плътта
попива във ресните на затворения ти клепач
полива земята и растеш иглолистно дърво
съшило остатъка от слънцето за ръба на одеялото
вечния ни хоризонт, карираното обещание за всякак
ще те обичам, в което и квадратче да застанеш