…

предпочитам да кажа лъжа пред това
да призная как отново ме плаши
колко грозно и също красиво е някак
че двузначно е всичко в света ми
(корен имат и цвете, и дума, и мъка
боледуват и корен, и цвете, и някой от дума)
но не зная как да наричам острата болест
вкоренена отдавна във мене
затова примирено закачам в косата
пак страха от страха вместо цвете

…

Невинаги ще е слънчев
лъчът погалил лицето ти:
понякога ще е мълния,
отразена в огледалото
по време на лятна буря,
друг път – зелена искра,
проблеснала дрезгаво
при първия трамвай.
Това, което искам да кажа, е,
че въпреки електричеството,
което си беше тук,
когато дойдохме,
ние носим светлина.