ЕВОЛЮЦИЯ

в дъждовно време пропълзява
съмнението зад гърба ми
но виждам в локвата пред мен
двуглавия ни змейов силует
отрежеш ли едната му глава
търкулва се и втора с нея

какви ще произлезем от водата
проблясва люспа със надежда

…

понякога сънувам кутията
за бисквити на мама
пълна с меки игленици
в които забити карфиците
загледани право към мен
кимат с глави одобрително
сякаш съм слънце
а те малки и блестящи
метални слънчогледи
ронещи горчивите си семки
понеча ли да ги откъсна

светът ме убожда във съня ми
добро утро, нови рани

БЛЕДО СТИХОТВОРЕНИЕ

един кичур пада леко пред окото на пропуснатото
очертавайки тънкия контур на всяка възможност
и извива гръб по кожата на бледата меланхолия

втори кичур ляга на лицето на случайността
сгърчва се във въпросителен без точка
и хвърля плътна ивица сянка върху нашите белези

внезапно щръква мисълта за вечност
приглаждаш я смутено със ръка
а аз се скривам в тъмния ъгъл на усмивката ти
разбрала какво е да погалиш тишината

ЗАПАЗИХ ПАРЧЕ ОТ СТАРАТА КЪЩА

оглозгвам камъка със зъби
докато изтънее напълно
за да поиграя онази игра
която така обичах като дете
ще подскочи няколко пъти
във водата докато не потъне
на дъното на реката
която бавно ще отнесе
тялото на онова
което нарекохме дом
което нарече дните ни
с нови имена

виждал ли си труп на камък
да изплува на повърхността

ГАРА НОВА НАДЕЖДА

не усетих първия повей на зимния вятър
когато се затвори вратата на чакалнята зад теб
в тъмните купета узря топлата октомврийска нощ
потропваща нетърпеливо с пръсти по прозореца на влака
неспособна да дочака утрешното обещание за вечност
не усетих кога сънят ме напусна без да остави бележка
и на негово място се нанесе без да попита надеждата