Въжеиграчът

Откакто се помни, залита по въжето
и е сигурен, че вятърът ще го прекърши.
Макар и внимателен, няколко пъти пострада,
веднъж дори вися на косъм, но остана горе.
Опита да ходи на пръсти,
но никой не забеляза, защото не падна.
Често се обръща назад с надежда да се върне,
ала вече не вижда началото.
Идва студеният вятър
и колебанието му заприличва на танц.