монолог на(д) парче торта в дъждовно време

което не ни прави по-силни
ни убива
капка по капка
дума по дума
хапка по хапка

интериорна нерешителност

в зелената стая
където главоболието ми
се е наместило по ъглите
объркването
е нанизано на корниза
и пречи на изгрева
да ме глътне
ми казваш
лилавият цвят на завесите
е твърде нежен
за думите ми
ти казвам
какъв грозен интериор
кога пак ще дойдем тук
си казвам
естетиката е в ъгъла
под който растат миглите ти
и огледалото
е грешната компания
сутрини като тази

 

 

Друго обещание

когато инквизицията
на думите ти
опита да ме принуди
да се откажа
от научната постановка
че ти си онова тяло
което осветява
клепачите ми сутрин
Галилей ще ти намигне
и все пак тя се върти
около теб

днес си обещах
да съм ничия луна

излизам на паша

тишината потропва
с копита до мен
и захапва всяка мисъл
която изпусна неволно в тревата

пъдарят е в почивка
вече няколко дни
паса спомени

подарявам ти ги
с късче вълна
да те топлят
като дойде
зимата
имам толкова мисли
за стригане

триста дяволи
и триста вълци
ще ме ядат
това е сигурно
тази зима
кучето е само призрак