…

след дългата тирания на навика
да гризеш шумно от тялото на спомена
в някой обикновен ден се случва
малкото невидимо отклонение
счупването на случайна дума
недоловено от ухото на паметта
както присъствието на човека
остава незабелязано от ръката
която с изморен жест дирижира
песента на премълчаното